Защо изобщо Зоопарк?

Ако целта е да се забавляваме чрез любопитство към природата – това може да стане и без Зоопарк

Клишето е истина: Пловдив е рядък пример за град, в чиито граници има природни паркове

Теодор Караколев

Пловдивската зоологическа градина е актуална тема и ще остане такава още дълго време. По повод нейното изграждане кметът на града Иван Тотев е с повдигнати обвинения за служебни злоупотреби и градът ни отново е централен за всички национални медии. От много отдавна обаче ми е интересен един друг въпрос, свързан със Зоопарка: каква нужда изобщо имаме от него?

„Щом всички имат, не може ние да нямаме“

Естествено, ако четете местните медии без собствено мнение, ще разберете, че е „срам“ някой да иска да няма Зоопарк, че е „инат“ да искаш диалог и „саботаж“ да изразяваш собствена позиция, макар и чрез съда. Фактът е, че консенсус няма и една част от градския „електорат“ взема превес над друга част. И най-вече над хората, които не се възприемат като електорат, а са просто данъкоплатци без мнение по градските въпроси.

Но да изясним ситуацията: Градът Пловдив има много нужди, няма никакъв спор. Съществуват малки и големи улици, които са в лошо състояние, няма адекватна поддръжка на хълмовете, нямаме нормален футболен стадион, множество къщи в Стария град – и не само – се рушат, включително такива, собственост на Община Пловдив, множество археологически обекти са неглижирани или напълно забравени, зимният ни въздух е в ужасно състояние, да не забравяме и множеството дългове… Без да се оспорват положителните страни на града Пловдив, не може да отречем, че по много от тези казуси може да се работи и съответно може да се инвестира финансов ресурс.

И мислейки си за всички тези въпроси се чудя – как стана така, че Зоопаркът е толкова важен, че се качи в класацията и „спечели“ инвестиция от поне 5 млн лева (4 от държавата и 1 от общинския бюджет). Защо тези средства не отидат за необратими проблеми, за реставрация на къщи в Стария град или субсидия на бедни семейства да си купят пелетни печки, които не замърсяват въздуха? Така де, един път затворен, нямахме някаква жизнена нужда от Зоопарк, за да съществуваме – въпреки липсата му в последните години туристите се увеличаваха, градът ставаше се по-харесван по класациите и прочее.

И изглежда основната причина е регионалната градска гордост. Това така любимо на всички политически играчи „като“. Нека сме, като Милано със спирките, като Прага с рейсовете или като каквото и да е. Нека сме, като Будапеща, Виена и Стара Загора и също да имаме Зоопарк. Защото другите причини ми се губят – нито ще извършваме спасителна дейност, нито научна. Това ще бъде просто една голяма зона, в която ще можем да гледаме средно скучни животни, място, където да си заведем децата и племенниците, които да се чудят защо това голямо коте е в клетка или какво изобщо е „сервал“ и да си тръгнат, забравяйки всичко това.

В крайна сметка, макар и показван с фанфари и красиви 3D визуализации, Зоопаркът е поредният проект, на който се гледа повърхностно и няма някаква политика, с неясна цел.

Целта: интерес към природата, образование и забавление

Дали има и нещо друго, все пак? Тъй като от множеството медийни защити на Зоопарка не се разбра нищо съществено, освен че визуализациите са окей, въпросите остават висящи. Предполагам дори най-крайните защитници на Зоопарка смятат, че целта му е да забавлява млади и стари, да предизвиква някакъв интерес към природата и да бъде образователен – около тези „опорни точки“ могат да се обединят всички – защитници, противници и тези по средата.

Като си говорим за интерес и любопитство към природата, трябва да сме наясно – коя природа? Лично на мен ми е малко странно някой, който по цял ден гледа Animal Planet, но не е стъпвал в произволна българска планина – имаме много – да твърди, че изпитва някакво любопитство към природата.

Ако нямаме намерение да емигрираме, сме обречени да бъдем заобиколени от една и съща природа. А тя е чудесна. Имаме щастието да живеем в природно богата страна – може да звучи клиширано, но е така. Самият ни град ни дава възможност да посетим коренно различни места само на един-два часа от нас – Средна гора, Стара планина, Родопите – сами в себе си много разнообразни – са чудесни места, в които да се любуваме на природа, която е горе-долу истинска и естествена. Нямаме нужда от Зоопарк затова.

Детерминизмът в живота ни, що се отнася до географията, отговаря и на втория въпрос – образованието. Тоест – също толкова странно ми се струва да знаем всичко за живота на лъвовете, бизоните и/или маймуните, които вероятно ще гледаме в Зоопарка, но да не знаем нищо за козите на Пирин, вълците и мечките на Родопите или безкрайното разнообразие на птици в цялата страна. Ако наистина някой вярва, че е важно децата (и възрастните) да знаят нещо за природата, то трябва да приемем, че първо трябва да знае за нашата, собствена природа, а след това – за тази на Африка или Югоизточна Азия. Някой ще каже – лъвовете са по-интересни от някакви си кози или мишелови. Първо – не, не са и второ – може би китайската история е много по-интересна от българската, но не сме тръгнали да учим нея, нали? А все още тук, в самия град Пловдив, има много любопитни животни, за които съм убеден, че мнозинството хора нищо не знаят. И как, като указателните табели по хълмовете и покрай реката са досадно задължение, а не някакъв приоритет на град Пловдив.

Стигаме и до забавлението. Децата ще се забавляват в Зоопарка, да. Но вярвам, че ако горните две условия са изпълнени – имаме интерес и сме се образовали – дали себе си, възрастните или нашите деца, то забавлението ще го открием и без клетки за 5 милиона лева. Можем да прекараме един час покрай реката (разбира се, малко социализирана) и да видим безброй различни и интересни птици. Можем да видим и много птици, катерички, таралежи и прочее по пловдивските хълмове. Това, че тепетата и реката са „природна забележителност“ и защитена територия не е случайна приумица. Всъщност са страхотен ресурс, който, уви, не използваме. Освен най-елементарните неща – интересни и почиствани от драсканици указателни табели, можем да си помечтаем за наблюдателни пунктове, информационни центрове и т.н.

Алтернативата възможна

Всички тези неща могат да се случат за много по-скромна сума от огромното финансиране за Зоопарка. Не ми се спекулира по въпроса за законността му. Нито пък дали умишлено се правят скъпи проекти, за да може да се облагодетелстват близки фирми. Това са хипотези, за които нямам доказателства. Макар и да ме интересуват, инициативата и експертизата по тези въпроси е другаде – иска ми се и се надявам съдът да вземе честно и адекватно решение. Много се говори, че съществуват проблеми и политика на места, където не бива да има – например, в прокуратурата. Дано в случая с делото срещу Иван Тотев всичко е честно, достойно, и да се достигне до независимо, неполитическо решение – без значение в коя посока.

Но съществено важен въпрос, който пропускаме в конкретния казус със Зоологическата градина, е етичен и морален – възможната алтернатива, за която писах по-горе. Целите, за които се прави този Зоопарк са прекрасни – да има място, на което децата да се радват на природа, да се запознават с различни животни, да си играят, градът да се развива, да е по-модерен, интересен и прочее.

Интересен за гостите на Пловдив обаче ще бъде не когато могат да видят един средностатистически Зоопарк, а когато могат да видят уникалностите на града – клишето е истина: Пловдив е рядък пример на голям град, в чиито граници има природни забележителности. Модерността и градската гордост пък се постига, когато си авангарден в някаква сфера – в случая, природа и екология. А идеята за класическия Зоопарк е точно обратното – остаряла и скучна идея.

Пловдив е прекрасен град, регионът ни – още повече – и притежава страхотни ресурси не само що се отнася до история и култура, а и до природа. Можем да не създаваме изкуствена среда, да не затваряме в клетки животни от чужда среда. Вместо това, нека се погрижим, полюбопитстваме и направим интересна собствената си природа. Така всички ще спечелят.